изпочупвала

Речник на българския език

1. изпочупвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпочупвала е производна форма на изпочупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпочупвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпочупвала е производна форма на изпочупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпочупвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпочупвала е производна форма на изпочупвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпочупвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпочупвала е производна форма на изпочупвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).