1. изпочупвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изпочупвало е производна форма на изпочупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. изпочупвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изпочупвало е производна форма на изпочупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. изпочупвало — мин. деят. св. прич. ср. р.
изпочупвало е производна форма на изпочупвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).
4. изпочупвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.
изпочупвало е производна форма на изпочупвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).