изпочупвах

Речник на българския език

1. изпочупвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изпочупвах е производна форма на изпочупвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изпочупвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изпочупвах е производна форма на изпочупвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).