изпочупила
1.
изпочупила —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
изпочупила
е производна форма
на изпочупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
2.
изпочупила —
мин. деят. св. прич. ж. р.
изпочупила
е производна форма
на изпочупя (мин. деят. св. прич. ж. р.).