изпочупела

Речник на българския език

1. изпочупела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпочупела е производна форма на изпочупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпочупела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпочупела е производна форма на изпочупя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).