щял съм да съм изпочупил

Речник на българския език

1. щял съм да съм изпочупил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм изпочупил е производна форма на изпочупя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).