бил е изпочупил

Речник на българския език

1. бил е изпочупил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изпочупил е производна форма на изпочупя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).