изпочупи

Речник на българския език

1. изпочупи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпочупи е производна форма на изпочупя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпочупи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпочупи е производна форма на изпочупя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпочупи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпочупи е производна форма на изпочупя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изпочупи — повелително наклонение, ед. ч.

изпочупи е производна форма на изпочупя (повелително наклонение, ед. ч.).