изпочупил
1.
изпочупил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпочупил
е производна форма
на изпочупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изпочупил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изпочупил
е производна форма
на изпочупя (мин. деят. св. прич. м. р.).