изпочупели

Речник на българския език

1. изпочупели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпочупели е производна форма на изпочупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпочупели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпочупели е производна форма на изпочупя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).