изпочупили
1.
изпочупили —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.
изпочупили
е производна форма
на изпочупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).
2.
изпочупили —
мин. деят. св. прич. мн. ч.
изпочупили
е производна форма
на изпочупя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).