изпочупел
1.
изпочупел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпочупел
е производна форма
на изпочупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изпочупел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
изпочупел
е производна форма
на изпочупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).