изпоколя

Речник на българския език

1. изпоколя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изпоколъ
  • испоколъ
  • испоколя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-по-ко-ля из-по-ко-лим
2 лице из-по-ко-лиш из-по-ко-ли-те
3 лице из-по-ко-ли из-по-ко-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-по-ко-лих из-по-ко-лих-ме
2 лице из-по-ко-ли из-по-ко-лих-те
3 лице из-по-ко-ли из-по-ко-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-по-ко-лех из-по-ко-лех-ме
2 лице из-по-ко-ле-ше из-по-ко-лех-те
3 лице из-по-ко-ле-ше из-по-ко-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпоколил съм изпоколила съм изпоколило съм изпоколили сме
2 лице изпоколил си изпоколила си изпоколило си изпоколили сте
3 лице изпоколил е изпоколила е изпоколило е изпоколили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпоколил бях изпоколила бях изпоколило бяхме изпоколили
2 лице беше изпоколил беше изпоколила беше изпоколило бяхте изпоколили
3 лице беше изпоколил беше изпоколила беше изпоколило бяха изпоколили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изпоколя ще изпоколим
2 лице ще изпоколиш ще изпоколите
3 лице ще изпоколи ще изпоколят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпоколил ще съм изпоколила ще съм изпоколило ще сме изпоколили
2 лице ще си изпоколил ще си изпоколила ще си изпоколило ще сте изпоколили
3 лице ще е изпоколил ще е изпоколила ще е изпоколило ще са изпоколили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изпоколя щяхме да изпоколим
2 лице щеше да изпоколиш щяхте да изпоколите
3 лице щеше да изпоколи щяха да изпоколят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпоколил щях да съм изпоколила щях да съм изпоколило щяхме да сме изпоколили
2 лице щеше да си изпоколил щеше да си изпоколила щеше да си изпоколило щяхте да сте изпоколили
3 лице щеше да е изпоколил щеше да е изпоколила щеше да е изпоколило щяха да са изпоколили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпоколел съм изпоколела съм изпоколело съм изпоколели сме
2 лице изпоколел си изпоколела си изпоколело си изпоколели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпоколил съм изпоколила съм изпоколило съм изпоколили сме
2 лице изпоколил си изпоколила си изпоколило си изпоколили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпоколил била съм изпоколила било съм изпоколило били сме изпоколили
2 лице бил си изпоколил била си изпоколила било си изпоколило били сте изпоколили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпоколя щяла съм да изпоколя щяло съм да изпоколя щели сме да изпоколим
2 лице щял си да изпоколиш щяла си да изпоколиш щяло си да изпоколиш щели сте да изпоколите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпоколил щяла съм да съм изпоколила щяло съм да съм изпоколило щели сме да сме изпоколили
2 лице щял си да си изпоколил щяла си да си изпоколила щяло си да си изпоколило щели сте да сте изпоколили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпоколил бих изпоколила бих изпоколило бихме изпоколили
2 лице би изпоколил би изпоколила би изпоколило бихте изпоколили
3 лице би изпоколил би изпоколила би изпоколило биха изпоколили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-по-ко-ли из-по-ко-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-по-ко-лен
непълен член из-по-ко-ле-ния
пълен член из-по-ко-ле-ни-ят
женски род из-по-ко-ле-на
членувано из-по-ко-ле-на-та
среден род из-по-ко-ле-но
членувано из-по-ко-ле-но-то
множествено число из-по-ко-ле-ни
членувано из-по-ко-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-по-ко-лил
непълен член из-по-ко-ли-лия
пълен член из-по-ко-ли-ли-ят
женски род из-по-ко-ли-ла
членувано из-по-ко-ли-ла-та
среден род из-по-ко-ли-ло
членувано из-по-ко-ли-ло-то
множествено число из-по-ко-ли-ли
членувано из-по-ко-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-по-ко-лел
женски род из-по-ко-ле-ла
среден род из-по-ко-ле-ло
множествено число из-по-ко-ле-ли

2. изпоколя преходен глагол от свършен вид (тип 185tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изпоколъ
  • испоколъ
  • испоколя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-по-ко-ля из-по-ко-лим
2 лице из-по-ко-лиш из-по-ко-ли-те
3 лице из-по-ко-ли из-по-ко-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-пок-лах из-пок-лах-ме
2 лице из-пок-ла из-пок-лах-те
3 лице из-пок-ла из-пок-ла-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-по-ко-лех из-по-ко-лех-ме
2 лице из-по-ко-ле-ше из-по-ко-лех-те
3 лице из-по-ко-ле-ше из-по-ко-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпоклал съм изпоклала съм изпоклало съм изпоклали сме
2 лице изпоклал си изпоклала си изпоклало си изпоклали сте
3 лице изпоклал е изпоклала е изпоклало е изпоклали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпоклал бях изпоклала бях изпоклало бяхме изпоклали
2 лице беше изпоклал беше изпоклала беше изпоклало бяхте изпоклали
3 лице беше изпоклал беше изпоклала беше изпоклало бяха изпоклали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изпоколя ще изпоколим
2 лице ще изпоколиш ще изпоколите
3 лице ще изпоколи ще изпоколят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпоклал ще съм изпоклала ще съм изпоклало ще сме изпоклали
2 лице ще си изпоклал ще си изпоклала ще си изпоклало ще сте изпоклали
3 лице ще е изпоклал ще е изпоклала ще е изпоклало ще са изпоклали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изпоколя щяхме да изпоколим
2 лице щеше да изпоколиш щяхте да изпоколите
3 лице щеше да изпоколи щяха да изпоколят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпоклал щях да съм изпоклала щях да съм изпоклало щяхме да сме изпоклали
2 лице щеше да си изпоклал щеше да си изпоклала щеше да си изпоклало щяхте да сте изпоклали
3 лице щеше да е изпоклал щеше да е изпоклала щеше да е изпоклало щяха да са изпоклали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпоколел съм изпоколела съм изпоколело съм изпоколели сме
2 лице изпоколел си изпоколела си изпоколело си изпоколели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпоклал съм изпоклала съм изпоклало съм изпоклали сме
2 лице изпоклал си изпоклала си изпоклало си изпоклали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпоклал била съм изпоклала било съм изпоклало били сме изпоклали
2 лице бил си изпоклал била си изпоклала било си изпоклало били сте изпоклали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпоколя щяла съм да изпоколя щяло съм да изпоколя щели сме да изпоколим
2 лице щял си да изпоколиш щяла си да изпоколиш щяло си да изпоколиш щели сте да изпоколите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпоклал щяла съм да съм изпоклала щяло съм да съм изпоклало щели сме да сме изпоклали
2 лице щял си да си изпоклал щяла си да си изпоклала щяло си да си изпоклало щели сте да сте изпоклали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпоклал бих изпоклала бих изпоклало бихме изпоклали
2 лице би изпоклал би изпоклала би изпоклало бихте изпоклали
3 лице би изпоклал би изпоклала би изпоклало биха изпоклали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-по-ко-ли из-по-ко-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-пок-лан
непълен член из-пок-ла-ния
пълен член из-пок-ла-ни-ят
женски род из-пок-ла-на
членувано из-пок-ла-на-та
среден род из-пок-ла-но
членувано из-пок-ла-но-то
множествено число из-пок-ла-ни
членувано из-пок-ла-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пок-лал
непълен член из-пок-ла-лия
пълен член из-пок-ла-ли-ят
женски род из-пок-ла-ла
членувано из-пок-ла-ла-та
среден род из-пок-ла-ло
членувано из-пок-ла-ло-то
множествено число из-пок-ла-ли
членувано из-пок-ла-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-по-ко-лел
женски род из-по-ко-ле-ла
среден род из-по-ко-ле-ло
множествено число из-по-ко-ле-ли