изпоколел си

Речник на българския език

1. изпоколел си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпоколел си е производна форма на изпоколя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпоколел си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпоколел си е производна форма на изпоколя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).