бил съм изпоколил

Речник на българския език

1. бил съм изпоколил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм изпоколил е производна форма на изпоколя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).