изпоколил е

Речник на българския език

1. изпоколил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпоколил е е производна форма на изпоколя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпоколил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпоколил е е производна форма на изпоколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).