изпоколиш

Речник на българския език

1. изпоколиш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

изпоколиш е производна форма на изпоколя (сег. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изпоколиш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

изпоколиш е производна форма на изпоколя (сег. вр., 2 л., ед. ч.).