изпоколили

Речник на българския език

1. изпоколили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпоколили е производна форма на изпоколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпоколили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпоколили е производна форма на изпоколя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).