изпоколила е

Речник на българския език

1. изпоколила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпоколила е е производна форма на изпоколя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпоколила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпоколила е е производна форма на изпоколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).