изпоколела

Речник на българския език

1. изпоколела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпоколела е производна форма на изпоколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпоколела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпоколела е производна форма на изпоколя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. изпоколела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпоколела е производна форма на изпоколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. изпоколела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпоколела е производна форма на изпоколя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).