изпоколил съм

Речник на българския език

1. изпоколил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпоколил съм е производна форма на изпоколя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпоколил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпоколил съм е производна форма на изпоколя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).