изпоколели

Речник на българския език

1. изпоколели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпоколели е производна форма на изпоколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпоколели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпоколели е производна форма на изпоколя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. изпоколели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпоколели е производна форма на изпоколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. изпоколели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпоколели е производна форма на изпоколя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).