изпоколило е

Речник на българския език

1. изпоколило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоколило е е производна форма на изпоколя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпоколило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоколило е е производна форма на изпоколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).