изпоколило
1.
изпоколило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изпоколило
е производна форма
на изпоколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
изпоколило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
изпоколило
е производна форма
на изпоколя (мин. деят. св. прич. ср. р.).