излюпя

Речник на българския език

излю̀пя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

излю̀пиш, мин. св. излю̀пих, мин. прич. излю̀пил, св.вж. излюпвам.

Грешни изписвания (3)

  • езлюпъ
  • езлюпя
  • излюпъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-лю-пя из-лю-пим
2 лице из-лю-пиш из-лю-пи-те
3 лице из-лю-пи из-лю-пят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-лю-пих из-лю-пих-ме
2 лице из-лю-пи из-лю-пих-те
3 лице из-лю-пи из-лю-пи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-лю-пех из-лю-пех-ме
2 лице из-лю-пе-ше из-лю-пех-те
3 лице из-лю-пе-ше из-лю-пе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице излюпил съм излюпила съм излюпило съм излюпили сме
2 лице излюпил си излюпила си излюпило си излюпили сте
3 лице излюпил е излюпила е излюпило е излюпили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях излюпил бях излюпила бях излюпило бяхме излюпили
2 лице беше излюпил беше излюпила беше излюпило бяхте излюпили
3 лице беше излюпил беше излюпила беше излюпило бяха излюпили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще излюпя ще излюпим
2 лице ще излюпиш ще излюпите
3 лице ще излюпи ще излюпят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм излюпил ще съм излюпила ще съм излюпило ще сме излюпили
2 лице ще си излюпил ще си излюпила ще си излюпило ще сте излюпили
3 лице ще е излюпил ще е излюпила ще е излюпило ще са излюпили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да излюпя щяхме да излюпим
2 лице щеше да излюпиш щяхте да излюпите
3 лице щеше да излюпи щяха да излюпят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм излюпил щях да съм излюпила щях да съм излюпило щяхме да сме излюпили
2 лице щеше да си излюпил щеше да си излюпила щеше да си излюпило щяхте да сте излюпили
3 лице щеше да е излюпил щеше да е излюпила щеше да е излюпило щяха да са излюпили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице излюпел съм излюпела съм излюпело съм излюпели сме
2 лице излюпел си излюпела си излюпело си излюпели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице излюпил съм излюпила съм излюпило съм излюпили сме
2 лице излюпил си излюпила си излюпило си излюпили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм излюпил била съм излюпила било съм излюпило били сме излюпили
2 лице бил си излюпил била си излюпила било си излюпило били сте излюпили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да излюпя щяла съм да излюпя щяло съм да излюпя щели сме да излюпим
2 лице щял си да излюпиш щяла си да излюпиш щяло си да излюпиш щели сте да излюпите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм излюпил щяла съм да съм излюпила щяло съм да съм излюпило щели сме да сме излюпили
2 лице щял си да си излюпил щяла си да си излюпила щяло си да си излюпило щели сте да сте излюпили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих излюпил бих излюпила бих излюпило бихме излюпили
2 лице би излюпил би излюпила би излюпило бихте излюпили
3 лице би излюпил би излюпила би излюпило биха излюпили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-лю-пи из-лю-пе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-лю-пен
непълен член из-лю-пе-ния
пълен член из-лю-пе-ни-ят
женски род из-лю-пе-на
членувано из-лю-пе-на-та
среден род из-лю-пе-но
членувано из-лю-пе-но-то
множествено число из-лю-пе-ни
членувано из-лю-пе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-лю-пил
непълен член из-лю-пи-лия
пълен член из-лю-пи-ли-ят
женски род из-лю-пи-ла
членувано из-лю-пи-ла-та
среден род из-лю-пи-ло
членувано из-лю-пи-ло-то
множествено число из-лю-пи-ли
членувано из-лю-пи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-лю-пел
женски род из-лю-пе-ла
среден род из-лю-пе-ло
множествено число из-лю-пе-ли