излюпел

Речник на българския език

1. излюпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излюпел е производна форма на излюпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излюпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

излюпел е производна форма на излюпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).