излюпила

Речник на българския език

1. излюпила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

излюпила е производна форма на излюпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. излюпила — мин. деят. св. прич. ж. р.

излюпила е производна форма на излюпя (мин. деят. св. прич. ж. р.).