излюпил

Речник на българския език

1. излюпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излюпил е производна форма на излюпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излюпил — мин. деят. св. прич. м. р.

излюпил е производна форма на излюпя (мин. деят. св. прич. м. р.).