излюпило си

Речник на българския език

1. излюпило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

излюпило си е производна форма на излюпя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. излюпило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

излюпило си е производна форма на излюпя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).