излюпил съм

Речник на българския език

1. излюпил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

излюпил съм е производна форма на излюпя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. излюпил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

излюпил съм е производна форма на излюпя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).