излюпил си

Речник на българския език

1. излюпил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

излюпил си е производна форма на излюпя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. излюпил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

излюпил си е производна форма на излюпя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).