излюпели

Речник на българския език

1. излюпели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

излюпели е производна форма на излюпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. излюпели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

излюпели е производна форма на излюпя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).