излюпеният

Речник на българския език

1. излюпеният — м. р. пълен член

излюпеният е производна форма на излюпен (м. р. пълен член).

2. излюпеният — мин. страд. прич. м. р. пълен член

излюпеният е производна форма на излюпя (мин. страд. прич. м. р. пълен член).