излюпила е

Речник на българския език

1. излюпила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

излюпила е е производна форма на излюпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. излюпила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

излюпила е е производна форма на излюпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).