излюпило е

Речник на българския език

1. излюпило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излюпило е е производна форма на излюпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. излюпило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излюпило е е производна форма на излюпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).