излюпило

Речник на българския език

1. излюпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излюпило е производна форма на излюпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. излюпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

излюпило е производна форма на излюпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).