довея

Речник на българския език

1. довѐя преходен глагол от свършен вид (тип 160tt) редактиране

Значение

довѐеш, мин. св. довя̀х и довѐях, мин. прич. довя̀л и довѐял, св.вж. довявам.

Грешни изписвания (3)

  • довеъ
  • дувеъ
  • дувея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице до-вея до-ве-ем
2 лице до-ве-еш до-ве-е-те
3 лице до-вее до-ве-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице до-вях до-вях-ме
2 лице до-вя до-вях-те
3 лице до-вя до-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице до-ве-ех до-ве-ех-ме
2 лице до-ве-е-ше до-ве-ех-те
3 лице до-ве-е-ше до-ве-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице довял съм довяла съм довяло съм довели сме
2 лице довял си довяла си довяло си довели сте
3 лице довял е довяла е довяло е довели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях довял бях довяла бях довяло бяхме довели
2 лице беше довял беше довяла беше довяло бяхте довели
3 лице беше довял беше довяла беше довяло бяха довели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще довея ще довеем
2 лице ще довееш ще довеете
3 лице ще довее ще довеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм довял ще съм довяла ще съм довяло ще сме довели
2 лице ще си довял ще си довяла ще си довяло ще сте довели
3 лице ще е довял ще е довяла ще е довяло ще са довели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да довея щяхме да довеем
2 лице щеше да довееш щяхте да довеете
3 лице щеше да довее щяха да довеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм довял щях да съм довяла щях да съм довяло щяхме да сме довели
2 лице щеше да си довял щеше да си довяла щеше да си довяло щяхте да сте довели
3 лице щеше да е довял щеше да е довяла щеше да е довяло щяха да са довели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице довеел съм довеела съм довеело съм довеели сме
2 лице довеел си довеела си довеело си довеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице довял съм довяла съм довяло съм довели сме
2 лице довял си довяла си довяло си довели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм довял била съм довяла било съм довяло били сме довели
2 лице бил си довял била си довяла било си довяло били сте довели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да довея щяла съм да довея щяло съм да довея щели сме да довеем
2 лице щял си да довееш щяла си да довееш щяло си да довееш щели сте да довеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм довял щяла съм да съм довяла щяло съм да съм довяло щели сме да сме довели
2 лице щял си да си довял щяла си да си довяла щяло си да си довяло щели сте да сте довели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих довял бих довяла бих довяло бихме довели
2 лице би довял би довяла би довяло бихте довели
3 лице би довял би довяла би довяло биха довели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
до-вей до-вей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род до-вян
непълен член до-вя-ния
пълен член до-вя-ни-ят
женски род до-вя-на
членувано до-вя-на-та
среден род до-вя-но
членувано до-вя-но-то
множествено число до-ве-ни
членувано до-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-вял
непълен член до-ве-лия
пълен член до-ве-ли-ят
женски род до-вя-ла
членувано до-вя-ла-та
среден род до-вя-ло
членувано до-вя-ло-то
множествено число до-ве-ли
членувано до-ве-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-ве-ел
женски род до-ве-е-ла
среден род до-ве-е-ло
множествено число до-ве-е-ли

2. довѐя преходен глагол от свършен вид (тип 162tt) редактиране

Значение

довѐеш, мин. св. довя̀х и довѐях, мин. прич. довя̀л и довѐял, св.вж. довявам.

Грешни изписвания (3)

  • довеъ
  • дувеъ
  • дувея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице до-вея до-ве-ем
2 лице до-ве-еш до-ве-е-те
3 лице до-вее до-ве-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице до-ве-ях до-ве-ях-ме
2 лице до-вея до-ве-ях-те
3 лице до-вея до-ве-я-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице до-ве-ех до-ве-ех-ме
2 лице до-ве-е-ше до-ве-ех-те
3 лице до-ве-е-ше до-ве-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице довеял съм довеяла съм довеяло съм довеяли сме
2 лице довеял си довеяла си довеяло си довеяли сте
3 лице довеял е довеяла е довеяло е довеяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях довеял бях довеяла бях довеяло бяхме довеяли
2 лице беше довеял беше довеяла беше довеяло бяхте довеяли
3 лице беше довеял беше довеяла беше довеяло бяха довеяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще довея ще довеем
2 лице ще довееш ще довеете
3 лице ще довее ще довеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм довеял ще съм довеяла ще съм довеяло ще сме довеяли
2 лице ще си довеял ще си довеяла ще си довеяло ще сте довеяли
3 лице ще е довеял ще е довеяла ще е довеяло ще са довеяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да довея щяхме да довеем
2 лице щеше да довееш щяхте да довеете
3 лице щеше да довее щяха да довеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм довеял щях да съм довеяла щях да съм довеяло щяхме да сме довеяли
2 лице щеше да си довеял щеше да си довеяла щеше да си довеяло щяхте да сте довеяли
3 лице щеше да е довеял щеше да е довеяла щеше да е довеяло щяха да са довеяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице довеел съм довеела съм довеело съм довеели сме
2 лице довеел си довеела си довеело си довеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице довеял съм довеяла съм довеяло съм довеяли сме
2 лице довеял си довеяла си довеяло си довеяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм довеял била съм довеяла било съм довеяло били сме довеяли
2 лице бил си довеял била си довеяла било си довеяло били сте довеяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да довея щяла съм да довея щяло съм да довея щели сме да довеем
2 лице щял си да довееш щяла си да довееш щяло си да довееш щели сте да довеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм довеял щяла съм да съм довеяла щяло съм да съм довеяло щели сме да сме довеяли
2 лице щял си да си довеял щяла си да си довеяла щяло си да си довеяло щели сте да сте довеяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих довеял бих довеяла бих довеяло бихме довеяли
2 лице би довеял би довеяла би довеяло бихте довеяли
3 лице би довеял би довеяла би довеяло биха довеяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
до-вей до-вей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род до-ве-ян
непълен член до-ве-я-ния
пълен член до-ве-я-ни-ят
женски род до-ве-я-на
членувано до-ве-я-на-та
среден род до-ве-я-но
членувано до-ве-я-но-то
множествено число до-ве-я-ни
членувано до-ве-я-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-ве-ял
непълен член до-ве-я-лия
пълен член до-ве-я-ли-ят
женски род до-ве-я-ла
членувано до-ве-я-ла-та
среден род до-ве-я-ло
членувано до-ве-я-ло-то
множествено число до-ве-я-ли
членувано до-ве-я-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-ве-ел
женски род до-ве-е-ла
среден род до-ве-е-ло
множествено число до-ве-е-ли