довеем

Речник на българския език

1. довеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

довеем е производна форма на довея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. довеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

довеем е производна форма на довея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).