довя

Речник на българския език

1. довя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

довя е производна форма на довея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. довя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

довя е производна форма на довея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).