довелия

Речник на българския език

1. довелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

довелия е производна форма на довея (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. довелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

довелия е производна форма на доведа (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).