довеял

Речник на българския език

1. довеял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

довеял е производна форма на довея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. довеял — мин. деят. св. прич. м. р.

довеял е производна форма на довея (мин. деят. св. прич. м. р.).