довеели

Речник на българския език

1. довеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

довеели е производна форма на довея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. довеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

довеели е производна форма на довея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. довеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

довеели е производна форма на довея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. довеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

довеели е производна форма на довея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).