довеяло

Речник на българския език

1. довеяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

довеяло е производна форма на довея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. довеяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

довеяло е производна форма на довея (мин. деят. св. прич. ср. р.).