довеехте

Речник на българския език

1. довеехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

довеехте е производна форма на довея (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

2. довеехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

довеехте е производна форма на довея (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).