довееха

Речник на българския език

1. довееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

довееха е производна форма на довея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. довееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

довееха е производна форма на довея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).