довеете

Речник на българския език

1. довеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

довеете е производна форма на довея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. довеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

довеете е производна форма на довея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).