довели

Речник на българския език

1. довели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

довели е производна форма на довея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. довели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

довели е производна форма на довея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. довели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

довели е производна форма на доведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. довели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

довели е производна форма на доведа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).