довеела

Речник на българския език

1. довеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

довеела е производна форма на довея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. довеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

довеела е производна форма на довея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. довеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

довеела е производна форма на довея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. довеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

довеела е производна форма на довея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).