възглавя

Речник на българския език

възглавя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

възглавѝш, мин. св. възглавѝх, мин. прич. възглавѝл, св.вж. възглавявам.

Грешни изписвания (8)

  • вазглавйа
  • вазглавйъ
  • вазглъвйа
  • вазглъвйъ
  • възглавйа
  • възглавйъ
  • възглъвйа
  • възглъвйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-г-ла-вя въз-г-ла-вим
2 лице въз-г-ла-виш въз-г-ла-ви-те
3 лице въз-г-ла-ви въз-г-ла-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-г-ла-вих въз-г-ла-вих-ме
2 лице въз-г-ла-ви въз-г-ла-вих-те
3 лице въз-г-ла-ви въз-г-ла-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-г-ла-вях въз-г-ла-вях-ме
2 лице въз-г-ла-ве-ше въз-г-ла-вях-те
3 лице въз-г-ла-ве-ше въз-г-ла-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възглавил съм възглавила съм възглавило съм възглавили сме
2 лице възглавил си възглавила си възглавило си възглавили сте
3 лице възглавил е възглавила е възглавило е възглавили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възглавил бях възглавила бях възглавило бяхме възглавили
2 лице беше възглавил беше възглавила беше възглавило бяхте възглавили
3 лице беше възглавил беше възглавила беше възглавило бяха възглавили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възглавя ще възглавим
2 лице ще възглавиш ще възглавите
3 лице ще възглави ще възглавят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възглавил ще съм възглавила ще съм възглавило ще сме възглавили
2 лице ще си възглавил ще си възглавила ще си възглавило ще сте възглавили
3 лице ще е възглавил ще е възглавила ще е възглавило ще са възглавили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възглавя щяхме да възглавим
2 лице щеше да възглавиш щяхте да възглавите
3 лице щеше да възглави щяха да възглавят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възглавил щях да съм възглавила щях да съм възглавило щяхме да сме възглавили
2 лице щеше да си възглавил щеше да си възглавила щеше да си възглавило щяхте да сте възглавили
3 лице щеше да е възглавил щеше да е възглавила щеше да е възглавило щяха да са възглавили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възглавял съм възглавяла съм възглавяло съм възглавели сме
2 лице възглавял си възглавяла си възглавяло си възглавели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възглавил съм възглавила съм възглавило съм възглавили сме
2 лице възглавил си възглавила си възглавило си възглавили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възглавил била съм възглавила било съм възглавило били сме възглавили
2 лице бил си възглавил била си възглавила било си възглавило били сте възглавили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възглавя щяла съм да възглавя щяло съм да възглавя щели сме да възглавим
2 лице щял си да възглавиш щяла си да възглавиш щяло си да възглавиш щели сте да възглавите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възглавил щяла съм да съм възглавила щяло съм да съм възглавило щели сме да сме възглавили
2 лице щял си да си възглавил щяла си да си възглавила щяло си да си възглавило щели сте да сте възглавили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възглавил бих възглавила бих възглавило бихме възглавили
2 лице би възглавил би възглавила би възглавило бихте възглавили
3 лице би възглавил би възглавила би възглавило биха възглавили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-г-ла-ви въз-г-ла-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-г-ла-вен
непълен член въз-г-ла-ве-ния
пълен член въз-г-ла-ве-ни-ят
женски род въз-г-ла-ве-на
членувано въз-г-ла-ве-на-та
среден род въз-г-ла-ве-но
членувано въз-г-ла-ве-но-то
множествено число въз-г-ла-ве-ни
членувано въз-г-ла-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-г-ла-вил
непълен член въз-г-ла-ви-лия
пълен член въз-г-ла-ви-ли-ят
женски род въз-г-ла-ви-ла
членувано въз-г-ла-ви-ла-та
среден род въз-г-ла-ви-ло
членувано въз-г-ла-ви-ло-то
множествено число въз-г-ла-ви-ли
членувано въз-г-ла-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-г-ла-вял
женски род въз-г-ла-вя-ла
среден род въз-г-ла-вя-ло
множествено число въз-г-ла-ве-ли