възглавило
1.
възглавило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
възглавило
е производна форма
на възглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
възглавило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
възглавило
е производна форма
на възглавя (мин. деят. св. прич. ср. р.).